Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е често, но недостатъчно познато заболяване. При нея въздушният поток в белите дробове е трайно ограничен, най-често поради хронично възпаление на бронхите и увреждане на белодробната тъкан. Заболяването се развива бавно, в продължение на години, и често се открива, когато промените вече са значителни.
ХОББ е хронично състояние, но това не означава, че човек не може да направи нищо. Правилното лечение, отказът от тютюнопушене и активният начин на живот могат значително да подобрят ежедневието и да намалят честотата на обострянията.
Тъй като симптомите се засилват постепенно, много хора неусетно намаляват физическата си активност, за да избегнат задуха, и не търсят лекар години наред.
Най-важният рисков фактор е тютюнопушенето, включително дългогодишното пасивно пушене. Значение имат и продължителното излагане на прах, химикали и изпарения на работното място, замърсеният въздух, както и някои генетични фактори. Рискът се увеличава с възрастта, затова ХОББ най-често се диагностицира след 40-годишна възраст.
Основното изследване за диагностика на ХОББ е спирометрията. Това е безболезнен тест, при който пациентът издишва силно в апарат, а той измерва обема и скоростта на въздушния поток. Ако пушите или сте пушили и имате някой от описаните симптоми, попитайте личния лекар или пулмолог дали е нужно изследване.
Лечението се определя от лекаря според тежестта на заболяването и честотата на обострянията. Основно място в него заемат инхалаторните медикаменти, които разширяват бронхите и улесняват дишането. Важни са също отказът от тютюнопушене, белодробната рехабилитация, физическата активност, ваксинациите, препоръчани от лекаря, и навременното лечение на обострянията.
Инхалаторите действат само ако медикаментът стигне до дихателните пътища. При хората с ХОББ това е предизвикателство: при задух е трудно да се направи бавно и дълбоко вдишване, точно синхронизирано с впръскването на дозиращия инхалатор (MDI). При по-възрастни пациенти допълнителна трудност може да бъде силата в ръцете или координацията.
Инхалационната камера (спейсър) решава голяма част от тези проблеми. Медикаментът се впръсква в камерата, а пациентът го вдишва с няколко спокойни вдишвания. Така не е нужно идеално синхронизиране, а повече от лекарството достига до белите дробове, вместо да остане в устата и гърлото.
За възрастни е предназначен вариантът Aeolos 6+ години, с маска или мундщук. Камерата е антистатична, с еднопосочен клапан и прозрачно тяло, а адаптерът е съвместим с всички предписани дозиращи инхалатори. Сигналната свирка предупреждава при твърде бързо вдишване, което помага да се поддържа правилно темпо. Маската е подходяща за пациенти, които не могат да обхванат мундщука плътно.
Ако задухът се засилва, имате нужда от облекчаващия инхалатор по-често от обикновено или имате температура и повече храчки, свържете се с лекаря си. При силен задух в покой, объркване или посиняване на устните потърсете спешна помощ.
Не сте сигурни кой модел да изберете? Вижте как да изберете инхалационна камера Aeolos.
Дизайн и изработка Авинир Уеб ЕООД